Успехите на сектора досега могат да се надградят с усилията и на държавата, и на частния бизнес

 

Йонко Чуклев, зам.-председател на PARA
Може ли България да бъде мястото, където ще се разработи новият колаборативен робот за целите на Индустрия 4.0? Или водещият европейски карго дрон, или контролиращият софтуер за всички складове на голям онлайн търговец?

На 22 октомври Професионална асоциация по роботика и автоматизация (PARA) събираме всички заинтересовани страни това да се случи на Robotics Strategy Forum. Предварителното ни проучване на сектора показа наличието на сериозни успехи:

• Българската компания „Милара Интернешънъл“ изнася роботи за шест континента;
• Разработчикът на роботизирани системи „Гига аутомата“ разработи ново поколение колаборативен индустриален робот;
• Продуктите за умен дом Shelly на „Алтерко Роботикс“ са с рекордни продажби на световните пазари;
• Институтът по роботика към Българската академия на науките създаде робот, помагащ на хора с увреждания;
• „Интегра пластикс“ изгражда напълно автоматизиран завод за производство на рециклируема пластмаса;
• Европейски лидери като „Сименс“, „Фесто“ и „Вистеон“ имат инженерни хъбове и академии в България;
• Ученици от клуба по роботика QWERTY към ОУ „Васил Левски“ – Разград, влязоха в топ 6 на световното състезание по роботика WRO Hellas в Русия.

Въпреки това какво още е необходимо, за да се утвърди България като иноватор в сферата на роботиката?

Извънкласни дейности в гимназиите
Ще започна с първата необходимост – децата да имат възможност да се запознаят с роботиката още от най-ранна възраст. Положително е, че през тази година в образователния бюджет бяха предвидени допълнителни средства за клубове по интереси в училищата, с акцент върху извънкласни дейности по направленията на STEM – информационни технологии, математика, природни и инженерни науки. Въпреки това са необходими още усилия за развитието на качествени извънкласни дейности в училищата.

Частни образователни инициативи
Добра втора стъпка ще е заниманията по интереси да се свържат с инициативи като Digital Kidz, БГ Наука, училища по програмиране и информатика, образователни центрове, училища за образователна роботика, академии за астронавтика и космическо инженерство, летни научни лагери и други. Все повече частни образователни инициативи се случват извън столицата и помагат за подобряване на качеството на образованието по регионите и запознаване на децата с най-новите технологии.

Събития и състезания в сферата
Там се раждат добрите идеи, изграждат се приятелства и екипи с потенциал за растеж и се получава обратна връзка. България има потенциал да е домакин на водещо европейско събитие в областта на роботиката и автоматизацията, организирано по примера на Webit. Тази година Robo Challenge Бургас, както и други състезания, събраха стотици български деца и показаха страстта им към машините и технологиите.

Стипендиантски и стажантски програми
За сериозно развитие в сферата е необходимо да се помогне на младите таланти след завършването на гимназиите да намерят почва за развитие в страната. Стипендиантските програми на световния лидер в сферата на роботиката АББ – „АББ Талант“, както и на българските индустриални лидери – програмата на АЕЦ „Козлодуй“ и „Възпитаниците на TESY“, са добър пример за възнаграждаване на усилията на млади инженерни таланти. Освен стипендиите младите професионалисти трябва да се насърчават към перспективи за добро образование и професионално развитие в България по примера на програмата „Твоето бъдеще е тук. Успехът е България“ и стажантската инициатива „Оставаме в България“, за да задържим този научен и инженерен талант.

Иновативен индустриален сектор
Иновативната индустрия е една от водещите предпоставки роботиката в България да се развива. Бизнес клъстърите в сферата на IT, транспорт, метали и автомобилни компоненти се превръщат в активен инвеститор и ползвател на иновации, свързани с роботика и автоматизация. Такива робо иновации подпомагат българската индустрия да премине на следващото ниво от веригата на стойността – от производство на сензори, електрооптики, захранващи механизми или софтуер за микроконтролери до производството на цяла машина.

Капитал и менторство от серийни предприемачи
Повече рисков капитал и фондове, насочени към компании и учени, които са на ниво алфа- и бета-версия на продуктите или услугите си. Тази година няколко нови фонда в партньорство с Фонда на фондовете ще стартират дейност и ще подпомагат млади български технологични компании. Сериозен позитив за екосистемата би било създаването на фонд за рисков капитал, инвестиращ в хардуер и проекти в сферата на роботиката. Освен с капитал съдружниците в подобен тип инвестиционни фондове подпомагат компаниите и с менторство, ноу-хау и контакти, които често са еднакво ценни с финансовата подкрепа.

Развойна дейност и инфраструктура
Големите иновации често се случват в места за развойна дейност – там се изработват прототипи, тества се софтуер и се прилагат нови потенциални решения. Подобно място в България е „София Тех Парк“ със своите 12 лаборатории и множество проекти през последните две години. Други технологични паркове, които развиват дейност у нас, са Тех Парк Оптела, Технологичен парк Габрово, Технологичен парк „Oптикс“.

Освен тех парковете тенденция е компаниите да откриват собствени развойни центрове. Vivacom инвестира в лаборатория за тестване на интелигентни решения, която има за цел да извършва тестовете на всички мрежи, на оборудване и на технологии, преди те да навлязат масово на пазара. Друг добър пример е компанията „Одело България“, която откри завод в Пловдив и развоен център в София. За компания, развиваща робо иновация, е от ключово значение инфраструктурата – лаборатории за тестване и прототипиране на решения, изчислителна мощ, интернет връзка, както и екосистема от специфични доставчици и производители на компоненти.

Държавата
Държавата трябва да бъде активен ползвател на технологични услуги с добавена стойност. Пример в тази насока е бъдещият мониторинг на земеделските площи у нас със сателитни снимки с голяма резолюция. Институциите могат да ползват дронове за инспекция на пътища, умен бетон в строителни дейности и др. За компаниите, инвестиращи в иновации, могат да се въведат допълнителни данъчни кредити или диференцирана ДДС ставка за приходи от развойна дейност. Освен това като принципал на Българската фондова борса държавата следва да се погрижи за създаването на активен борсов пазар за малки и средни предприятия и впоследствие за създаването на технологичен индекс на БФБ.

За да се утвърди България като хъб за роботика и автоматизация, трябва да използваме на максимум своите активи в сферата – гъвкавите и пазарно утвърдени решения на българските компании, интелектуалната собственост на БАН, лабораториите по роботика към техническите университети в София, Варна, Русе, Пловдив и Габрово, иновациите от инкубатора на научно-технологичния парк „София Тех Парк“, свежите идеи на множеството клубове и школи по роботика в страната, както и натрупаното ноу-хау и производствен опит на чуждите компании, опериращи у нас.

Текстът е публикуван в брой 37/2019 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа.